Брутният вътрешен продукт (БВП) е ключов икономически индикатор. Той измерва стойността на всички стоки и услуги, произведени в дадена страна за определен период, обикновено една година. Той служи като основен показател за икономическото здраве на нацията и е важен инструмент за анализ на икономическата активност, растеж и развитие. БВП може да бъде изчислен по три основни метода. Това може да се случи чрез производствения метод, разходния метод и доходния метод, което позволява на икономистите и политическите лица да оценят различни аспекти на икономическата ситуация. Разбирането на БВП е от съществено значение за формулиране на ефективни икономически политики и за вземане на информирани решения от бизнеса и инвеститорите.
В последните години България преминава през редица икономически предизвикателства, които оказват влияние върху брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Според предварителните данни на Министерството на финансите, бюджетният дефицит за 2024 г. се очаква да достигне 6,1 млрд. лв.. Това представлява около 3% от прогнозирания БВП. Тази цел е от съществено значение за страната, тъй като е необходима за членството ни в еврозоната и приемането на валутата евро.
Ще ти се обадим скоро!
Благодарим ти, че избра нашия заем. Кредитен консултант ще ти се обади на предоставения от теб телефонен номер и ще обсъдите възможностите за кредитиране.
Дублирана заявка
В последните 30 дни имаш подадена заявка за кредит към този кредитор!
Възникна грешка!
Моля, опитай отново малко по-късно.
Приходи и разходи: Какви са тенденциите?
Приходите по консолидираната фискална програма за 2024 г. са планирани на 72 млрд. лв., което е 95,6% от заложените в бюджета. Основните причини за неизпълнението спрямо плана са непостъпилите втори и трети транш по Плана за възстановяване и устойчивост. Също така и по-малко неданъчни постъпления. Въпреки това, данъчните приходи, включително осигурителни вноски, достигат 58,7 млрд. лв. Това е с 12,2% повече в сравнение с 2023 г.
На фона на увеличението на приходите, разходите за 2024 г. възлизат на 78,1 млрд. лв., което представлява 95,8% от планираното. Нарастващите социални разходи, свързани с изплащането на по-високи пенсии и увеличението на възнагражденията в публичния сектор, оказват натиск върху бюджета. Разходите за персонал се увеличават значително, с 17,1%, което е една от основните причини за нарастващото несъответствие между приходите и разходите.
Данъчна събираемост и капиталови разходи
Данъчната събираемост показва позитивна тенденция, като приходите от ДДС нарастват с 13,5%, а корпоративните данъци с 7,7%. Въпреки това, увеличението на разходите за социални плащания и заплати поставя под въпрос устойчивостта на бюджетния баланс.
Капиталовите разходи, планирани на 9 млрд. лв., също изостават. Към края на ноември са изразходвани само 1,040 млрд. лв. от държавния бюджет. Това показва, че правителството е спестило значителни суми, но и че инвестиционната активност е под очакванията.
Съществуваща фискална ситуация в България предизвиква сериозни дискусии относно устойчивостта на икономическия растеж и бъдещото развитие на БВП. Постигането на балансиран бюджет, подобряване на данъчната събираемост и ефективното управление на разходите са ключови фактори, които ще определят икономическата перспектива на страната. Същевременно, необходимостта от инвестиции в инфраструктура и социални програми остава на преден план, за да се осигури дългосрочен растеж и конкурентоспособност на българската икономика.
Какво се случва с икономиката през последните години?
Икономиката в световен мащаб преживява значителни колебания през последните години. Свидетели сме на множество предизвикателства, включително рецесии, повишена инфлация и финансови кризи. Глобалната икономическа среда е изключително динамична и непредвидима, което прави трудно за експертите да прогнозират бъдещето с точност. Пандемията оказа сериозно влияние върху глобалната икономика. Тя доведе до рязък спад в производството и потреблението, както и до значителни смущения във веригите на доставки. В същото време, мерките за стимулиране на икономиката, като фискални и монетарни политики, доведоха до увеличаване на държавния дълг и инфлационния натиск.
В България тези глобални тенденции също намират своето отражение. Въпреки че страната успя да запази относителна стабилност по време на пандемията благодарение на различни подкрепящи мерки, икономическите предизвикателства остават значителни. Повишената инфлация, която наблюдаваме в последно време, е резултат от комбинация от вътрешни и външни фактори. Те включват нарастващите цени на енергията и суровините, както и повишеното търсене на стоки и услуги. Финансовите кризи, които периодично разтърсват глобалната икономика, също оказват влияние върху българската икономика. Те като водят до несигурност и намаляване на инвестициите.
Въпреки усилията на правителството и централната банка да стабилизират икономическата ситуация чрез различни мерки и политики, нито един експерт не може да предвиди със сигурност какви ще бъдат последствията от тези процеси в дългосрочен план. Това създава усещане за нестабилност и несигурност сред бизнеса и потребителите, което допълнително усложнява икономическото възстановяване. По тази причина адаптивността и гъвкавостта на икономическите политики, както и способността на бизнеса и обществото да се приспособяват към новите условия, ще бъдат ключови за преодоляването на бъдещите предизвикателства.
Вижте още: Предлагат ли се бързи кредити за пенсионери?
